Изписаха Ивета от болницата в Анкона (Италия)

 В петък (17.12.10) изписаха Ивета от болницата в Анкона (Италия) и в събота си бяхме в къщи.  Толкова много може да се разказва за тези няколко дни престой в тази болница, че ще ми отнеме часове, и то може да се кажат само невероятно хубави неща за загриженоста и отношението на хората там, за условията и за какво ли още не.  Тези няколко дни преди операцията, които бяхме там ни се видяха много дълги, просто е много трудно да се живее в очакване на нещо подобно като операция на единственото зрящо око. Неизвестноста от предстоящото наистина плаши много, а в деня на операцията която продължи почти 3 часа..., не знам как да се изразя, дано не се налага на никой да изживява подобни моменти.  Но в крайна сметка всичко, ама наистина всичко това се осмисля само в един момент който беше на следващата сутрин след операцията, когато професора застана пред Ивето, която седеше на стола в кабинета и махнаха превръзката от окото, и той показа три пръста пред нея и й каза да погледне, а тя доста колебливо си отвори очичките и в един момент който трая може-би около 2-3 секунди последва една реакция която е невъзможно да се опише, а именно едвам доловима усмивчица на лицето на Ивето и думите и    "да, виждам", тези думички..., това са най-невероятните думички които съм чувал в живота си. Благодаря от собствено име като един от най-близките хора на семейството и от името на цялото семейство на Ивета на всички тези познати, не познати, близки и не чак толкова близки на семейството хора без чиято помощ това нямаше как да се случи. БЛАГОДАРЯ ВИ.