Нетрадиционен маршрут от село Боснек
Един пролетен следобяд решаваме да изпробваме малко нетрадиционен маршрут. Потегляме към село Боснек, което се намира близо до пътя София - Петрич. То е известно с най-дългата пещера в България – “Духлата” - цели 17 километра. През него минава и река Струма, която извира няколко километра преди това от стръмните югозападни склонове на Витоша. Днес обаче нашата цел не е “Духлата”, а язовир Студена.
На входа на селото ни посреща тази табела, а малко след това в ляво започва черен път.
Този път води към овчарниците, а след тях се виждат и последните къщи на Боснек. Над него успоредно на склона се вие малка пътечка. Решаваме да вървим по нея, за да избегнем евентуална среща с овчарски кучета. Минаваме високо над сградите и отново излизаме на черния път. По него стигаме до последната къща на селото.
Докато снимаме покрай нас минава жокейка на красив черен жребец с прилежно сплетена грива и опашка. Не разбирам особено от коне, но ми направи впечатление, че животното е атлетично и се движи с лекота по стръмния склон.
Поемаме след ездачката и не след дълго навлизаме на територията на ловно стопанство Боснек.
По черния път се забелязват следи от чифтокопитни животни, предполагаме сърни. По пътя се редуват полегати поляни и малки хълмове, които се преодоляват лесно. На един от тях откриваме ловджийска вишка и се качваме на нея за да си починем. В далечината зад нас виждаме някакво движение и се приготвяме да заснемем някое диво животно, но се оказва момичето с черния кон (прибираше се в селото).
Ние пък използваме вишката като място за пикник, хапваме и продължаваме. Спускаме се в малка долина и пред нас се открива хубава гледка към Витоша.
Откриваме още една вишка, а близо до нея и хранилки за сърни.
Вече започваме да коментираме дали се движим в правилна посока. Витоша ни е отдясно би трябвало да не грешим. Даааа не грешахме – пред нас изниква язовир Студена в цялата си прелест. Не сме го виждали от тази му страна, посядаме на тревата и се наслаждаваме на гледката.
Хълмът над язовира е осеян с първите пролетни цветя.
Потегляме обратно, прибирам апарата, за да не ми тежи на врата. Е да ама не, пред нас се открива красив пейзаж на заснежените върхове на Рила. Винаги съм се чудел, защо, когато си прибера апарата в раницата, все ще излезе нещо интересно за снимане. В този живот няма пълно щастие, но пък така винаги има тръпка ;)
Наближаваме Боснек и на поляната намираме стадо коне, пасящи кротко на фона на Витоша.
Изкарахме си чудесно, маршрутът е лесен за преодоляване и отнема около 1 час в едната посока. Ако имате свободен само половин ден можете да посетите района. Има добри места за пикник край Струма.
Източник: http://marquez.blog.bg/turizam/2009/04/17/netradicionen-marshrut-ot-selo...
- Идентифицирайте се или се регистрирайте за да четете и изпращате отговори и коментари












