из "АЛМАНАХ на българската спелеология", 2009 година

Нямаше още никакви хора,
около пещерата в Боснек,
петромаксите бяха на мода,
Сашо Стрезов бе още студент.
Сашо Стрезов, Сашо Стрезов...
Никола Николов

      Личността на Александър Стрезов (Стреза) беше увековечена в горната песен приживе от неговите последователи от Студентския пещерен клуб "Академик" - София, още през 1981 г. И това не бе случайно, защото именно в този клуб той съзря като спелеолог, накара много млади хора да поемат пътя му на изследовател, даде всичко от себе си не само за името му, но и за цялостното развитие на спелеологията у нас.

      Неговият път към разкриването на подземните тайни започна с пещерата "Духлата", с чието проучване той бе физически и духовно свързан до края на земния си път. За първите му стъпки в това начинание един от най-ранните изследователи и негов сподвижник Симеон Пенчев написа: "Първите открития след входа и Аязмото направихме през годините 1958-1960, и заедно с това започна и картирането. Първите прониквания направихме с Таню Мичев, Владо Бешков, Мишо Квартирников, след което продължихме проучването и картирането в състав Александър Стрезов - Стреза (светла да е паметта му), Александър Филипов - Шо, Данаил Константинов - Дано, и моя милост - Симеон Пенчев - Графа. Тогава бе създадено и БХПД (Българско ханско пещерно дружество - б.а.), а през 1960г. в дома на Александър Стрезов, в хола, върху разгъната на масата първа карта на пещерата, предния ден негов приятел - радиестезист (по-скоро чувствувач) бе казал, че усеща подсъзнателно наличието на много нови части встрани от първоначалния лабиринт".

      И това наистина се случва и Сашо е начело на дружината от изследователи. До 1970 г. нейната дължина достига 6 км., през 1979 г. когато той се оттегля от активното и проучване тя вече е почти 13 км. С. Стрезов откри и участва в проучването и на други пещери в Боснешкия карст, най-красива от които беше "Пепелянката". Успоредно с това той продължи да координира проучванията там и съставянето на картата на пещерата и прави това до края си. Благодарение на изключителната слабост на Сашо към Боснешкия карстов район и неговия ентусиазъм бе заснет и филма "Духлата". Последното въплъщение на неговата любов към това място бе брошурата "Да надникнем в тайните на Витошкия карст", която той написа заедно с Иван Пандурски преди няколк огодини. За да завършим неговия потртрет, свързан с проучването на тамошните пещерие, следва да кажем, че Сашо бе един от привържениците на благоустройването на част от Духлата и в периода 1980 - 1985 активно съдейства за съставянето на работните проекти за това. За заслуги към пещерното движение, през 1978 г. беше удостоен със званието "Инструктор по пещерно дело".

      Стреза се изяви като проучвател и на други райони и пещери - в рамките на проведените от клуба, НЕК ЮНЕСКО и спелеолозите от Бургас експедиции участва в проучването на пещерите в Странджа и откри "Голямата въпа" - най-дълбоката пропаст там, изследва пещери в Деветашкото плато, край с. Габаре, Мусина и на други места.

       Устойчивият му интерес към археологията го насочва към района на с. Камен бряг, който посещава за първи път още през 1963 г. През 1967 г. по негова инициатива там се провежда експедиция под шефството на в-к Орбита за изследването на изкуствените и естествените пещери в района. Същият този интерес го отвежда край селата Сборяново и Топчии, където съвместно с клуба участва в проучването на тамошните пещери (1972-1973).

       По-късно съдбата, а и приятели доносници на ДС, внедрени в пещерняшките редици, му "помогнаха" да загуби свободата си за почти 2 години - факт, описан от известния български писател Г. Данаилов (Доколкото си спомням, Г. Данаилов, Издателство "Абагар". ВТ. 2002) ето така: "Един мой добър познат Сашо Стрезов отиде в затвора само защото при обиск в дома му намерили не разрязана книгата на Хитлер "Моята борба", при това на немски и с готически букви. Момчето беше букинист и не е могъл да устои на желанието да притежава такова издание. Член 108 във връзка с член 11 от Наказателния кодекс. Старозагорския затвор, където Сашо имал удоволствието да лежи..."

       Не мога да го забравя през есента на 1977 г. когато той току-що излязъл от "клетката", с още не израснала коса, дойде на приключването на 62-дневния експеримент "Сухите печове", в който участвах. Две години по-късно Стреза откри пещерите с каменните слънца край Байлово и заведе там първите изследователи археолози (Делев, П., И. Панайотов, А. Стрезов, Каменните слънца, Отечество, бр. 106, с.41).

       През 1980 има щастието да участва в академишката експедиция във Великобритания, където прониква в 52-км пещера Езджил, а десет години по-късно е ръководител на българския отбор от пещерняци, участващи в игрите на екстремните спортове, организирани от Испанския и Френския олимпийски комитети.

       Сашо Стреза беше скътал богата спелео (и не само) библиотека и не се притесняваше да ми предоставя книги и списания, свързани с моите библиографски проучвания. Освен това и самият той си пописваше и публикуваше тук-там свои материали. За съжаление те не можаха да отразят всичко що знаеше и беше направил, както това писание не може да разкаже кой и какъв беше Александър Стрезов. Каквото и да се напише за него, то винаги ще е малко. Сашо ни напусна през 2006 г. в навечерието на 8 декември - вечният по дух студент си отиде без да дочака поредния си празник.